снаря̀д
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. снаряди, (два) снаряда, м. Вид боеприпаси за стрелба с артилерийско оръдие, който има цилиндрична форма и заострена част. Снарядът улучи сградата. Улучи го парче от снаряд.
Грешни изписвания (3)
- снарът
- снарят
- снърят
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сна-ряд | |
|---|---|---|
| непълен член | сна-ря-да | |
| пълен член | сна-ря-дът | |
| мн.ч. | сна-ря-ди | |
| членувано | сна-ря-ди-те | |
| бройна форма | сна-ря-да | |
| звателна форма | — | |