граната

Речник на българския език

1. грана̀та — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. грана̀ти, ж. Спец.
1. Артилерийски снаряд с взривно вещество.
2. Ръчна бомба.
прил. грана̀тен, грана̀тна, грана̀тно, мн. грана̀тни.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • гранатъ
  • гръната
  • грънатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-на-та
членувано гра-на-та-та
мн.ч. гра-на-ти
членувано гра-на-ти-те
звателна форма —

2. граната — ед. ч. непълен член

граната е производна форма на гранат (ед. ч. непълен член).

3. граната — бройна форма

граната е производна форма на гранат (бройна форма).

Връзки