гранатен

Речник на българския език

грана̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • гранатин
  • грънатен
  • грънатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гра-на-тен
непълен член гра-нат-ния
пълен член гра-нат-ни-ят
ж. р. гра-нат-на
членувано гра-нат-на-та
ср. р. гра-нат-но
членувано гра-нат-но-то
мн. ч. гра-нат-ни
членувано гра-нат-ни-те