гранат

Речник на българския език

грана̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. грана̀ти, (два) грана̀та, м. Твърд минерал с тъмночервен цвят, а също обработен камък от този минерал за украшение.
прил. грана̀тов, грана̀това, грана̀тово, мн. грана̀тови. Гранатова гривна.

Грешни изписвания (1)

  • грънат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-нат
непълен член гра-на-та
пълен член гра-на-тът
мн.ч. гра-на-ти
членувано гра-на-ти-те
бройна форма гра-на-та
звателна форма