1.
взрѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
вж. взрив
Грешни изписвания (1)
- взривин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | взри-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | взрив-ния | ||
| пълен член | взрив-ни-ят | ||
| ж. р. | взрив-на | ||
| членувано | взрив-на-та | ||
| ср. р. | взрив-но | ||
| членувано | взрив-но-то | ||
| мн. ч. | взрив-ни | ||
| членувано | взрив-ни-те | ||
2. взривен — мин. страд. прич. м. р.
взривен е производна форма на взривя (мин. страд. прич. м. р.).