провикване

Речник на българския език

провѝкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • провиквани
  • провиквъне
  • провиквъни
  • прувикване
  • прувиквани
  • прувиквъне
  • прувиквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-вик-ва-не
членувано про-вик-ва-не-то
мн.ч. про-вик-ва-ния
членувано про-вик-ва-ни-я-та