обстоятелство

Речник на българския език

обстоя̀телство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. обстоя̀телства, ср.
1. Явление, което съпътства някакъв факт.
2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата.
3. Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.

Грешни изписвания (15)

  • обстоятелству
  • обстоятилство
  • обстоятилству
  • обстуятелство
  • обстуятелству
  • обстуятилство
  • обстуятилству
  • убстоятелство
  • убстоятелству
  • убстоятилство
  • убстоятилству
  • убстуятелство
  • убстуятелству
  • убстуятилство
  • убстуятилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-с-то-я-тел-с-т-во
членувано об-с-то-я-тел-с-т-во-то
мн.ч. об-с-то-я-тел-с-т-ва
членувано об-с-то-я-тел-с-т-ва-та