хитрина

Речник на българския език

хитрина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хитринѝ, ж. Хитрост, хитра постъпка.

Грешни изписвания (7)

  • хетрена
  • хетренъ
  • хетрина
  • хетринъ
  • хитрена
  • хитренъ
  • хитринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хит-ри-на
членувано хит-ри-на-та
мн.ч. хит-ри-ни
членувано хит-ри-ни-те
звателна форма