способ

Речник на българския език

спо̀соб съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. способи, (два) способа, м. Остар. Начин на действие, на осъществяване; прийом, маниер, метод, похват, начин. Използваме елементарен способ при изследването.

Грешни изписвания (2)

  • спосоп
  • спосуп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спо-соб
непълен член спо-со-ба
пълен член спо-со-бът
мн.ч. спо-со-би
членувано спо-со-би-те
бройна форма спо-со-ба
звателна форма