система

Речник на българския език

систѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. системи, ж.
1. Определен ред, по който са организирани частите на цялото, съобразен с връзките между тях. Трябва да приведа знанията си в система.
2. Начин на организиране, обмислен план за дейност. Избирателна система.
3. Цялост, частите на която са разположени по строго определен начин. Хималайска система.
4. Форма на организация на обществото; обществен строй. Комунистическа система.
5. Съвкупност от организации, учреждения и др. , обединени от обща цел. Работя в системата на образованието.
6. Принципно техническо устройство на нещо; начин на конструиране.
7. Прен. Навик. Пороците не трябва да се превръщат в система.

Грешни изписвания (3)

  • сестема
  • сестемъ
  • системъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сис-те-ма
членувано сис-те-ма-та
мн.ч. сис-те-ми
членувано сис-те-ми-те
звателна форма