уредба

Речник на българския език

урѐдба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. урѐдби, ж.
1. Само ед. Устройство, структура, ред. Уредба на обществото. Уредба на света.
2. Само ед. Управление, ред, организация. Слаба уредба.
3. В техниката — съчетание от уреди, съоръжения и др., свързани и подредени така, че да извършват работа. Звукозаписна уредба.

Грешни изписвания (3)

  • оредба
  • оредбъ
  • уредбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уред-ба
членувано уред-ба-та
мн.ч. уред-би
членувано уред-би-те
звателна форма