сътрудничество

Речник на българския език

сътру̀дничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Съвместна работа. Ползотворно сътрудничество между две фирми. Културно сътрудничество.
2. Сътрудническа дейност в списание или вестник.

Грешни изписвания (15)

  • сатруднечество
  • сатруднечеству
  • сатруднечиство
  • сатруднечиству
  • сатрудничество
  • сатрудничеству
  • сатрудничиство
  • сатрудничиству
  • сътруднечество
  • сътруднечеству
  • сътруднечиство
  • сътруднечиству
  • сътрудничеству
  • сътрудничиство
  • сътрудничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сът-руд-ни-чес-т-во
членувано сът-руд-ни-чес-т-во-то
мн.ч. сът-руд-ни-чес-т-ва
членувано сът-руд-ни-чес-т-ва-та