канал

мн. кана̀ли, (два) кана̀ла, м.
1. Изкоп, по който тече вода за напояване или се събират и отвеждат дъждовни или нечисти води.
2. Дълъг изкоп за полагане на тръби, кабели и др. Копаят канал за телефонните кабели.
3. Изкуствен прокоп, който свързва две морета или два водни басейна.
4. Тръба, цев, маркуч и др. за прекарване по тях на течности или газове. Повредил се е мръсният канал на блока.
5. В техниката — нарез, вдлъбнатина по повърхността на метална част.
6. В биологията — дълъг проход в организма за преминаване на вещества. Храносмилателен канал. Пикочен канал.
7. Спец. Линия за предаване на телевизионни, радио- и телеграфни сигнали. Тази програма се излъчва по седми канал.
8. Прен. Установен административен ред през различни инстанции. Молбата ще мине по канала.
9. Прен. Таен път за придвижване на личности или стоки. Оттук минава каналът на наркотиците.