канавка

Речник на българския език

кана̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кана̀вки, ж. Тесен изкоп край път за отводняване. При сблъсъка излетял в канавката.

Грешни изписвания (7)

  • канавкъ
  • канафка
  • канафкъ
  • кънавка
  • кънавкъ
  • кънафка
  • кънафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-нав-ка
членувано ка-нав-ка-та
мн.ч. ка-нав-ки
членувано ка-нав-ки-те
звателна форма