яма

Речник на българския език

я̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. я̀ми, ж. Голяма дупка, изровена в земята. Помийна яма. Вълкът пропадна в ямата с капана.
Въздушна яма. — Въздушен участък, в който самолетът рязко пропада надолу.

Грешни изписвания (1)

  • ямъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яма
членувано яма-та
мн.ч. ями
членувано ями-те
звателна форма