трапчинка

Речник на българския език

трапчѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. трапчѝнки, ж.
1. Малък трап.
2. Малка вдлъбнатина, обикн. на бузите при усмивка.

Грешни изписвания (3)

  • трапчинкъ
  • тръпчинка
  • тръпчинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трап-чин-ка
членувано трап-чин-ка-та
мн.ч. трап-чин-ки
членувано трап-чин-ки-те
звателна форма