трап
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
тра̀път, тра̀па, мн. тра̀пове и тра̀пища, (два) тра̀па, м.
1. Естествена или специално изкопана дупка в земята. Копая трап. Пътят е осеян с трапища.
2. Всяка неравност върху гладка повърхност. Подът е на трапища.
същ. умал. тра̀пче, мн. тра̀пчета, ср.
• Запълвам трапа. — Разг. Грубо. Запълвам си гроба, умирам.
• Прескачам трапа. — Разг. Успявам да избегна смъртта.
тра̀път, тра̀па, мн. тра̀пове, (два) тра̀па, м.
1. Стълба на кораб.
2. Въжена стълба за изкачване или за гимнастически упражнения.
1. Естествена или специално изкопана дупка в земята. Копая трап. Пътят е осеян с трапища.
2. Всяка неравност върху гладка повърхност. Подът е на трапища.
същ. умал. тра̀пче, мн. тра̀пчета, ср.
• Запълвам трапа. — Разг. Грубо. Запълвам си гроба, умирам.
• Прескачам трапа. — Разг. Успявам да избегна смъртта.
тра̀път, тра̀па, мн. тра̀пове, (два) тра̀па, м.
1. Стълба на кораб.
2. Въжена стълба за изкачване или за гимнастически упражнения.