ров

Речник на българския език

ров — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ровът, рова, мн. ровове, (два) рова, м. Изровено място в земята; яма, трап. Крепостен ров.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • роф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ров
непълен член ро-ва
пълен член ро-вът
мн.ч. ро-во-ве
членувано ро-во-ве-те
бройна форма ро-ва
звателна форма —

Връзки