келепѝр
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Разг.
1. Печалба, получена без труд. Голям келепир имат от тая продажба.
2. Обикн. с отрицание. Нещо хубаво, печалба. Цял ден работиш за хората, а никакъв келепир за тебе.
прил. келепирджѝйски, келепирджѝйска, келепирджѝйско, мн. келепирджѝйски.
• Удрям/ударя келепира. — Разг. Получавам голяма печалба без труд.
1. Печалба, получена без труд. Голям келепир имат от тая продажба.
2. Обикн. с отрицание. Нещо хубаво, печалба. Цял ден работиш за хората, а никакъв келепир за тебе.
прил. келепирджѝйски, келепирджѝйска, келепирджѝйско, мн. келепирджѝйски.
• Удрям/ударя келепира. — Разг. Получавам голяма печалба без труд.
Грешни изписвания (3)
- келипир
- килепир
- килипир
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ке-ле-пир | |
|---|---|---|
| непълен член | ке-ле-пи-ра | |
| пълен член | ке-ле-пи-рът | |
| мн.ч. | ке-ле-пи-ри | |
| членувано | ке-ле-пи-ри-те | |
| бройна форма | ке-ле-пи-ра | |
| звателна форма | — | |