кяр

Речник на българския език

кяр съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кя̀рът, кя̀ра, мн. кя̀рове, (два) кя̀ра, м. Разг. Печалба, облага, сметка. Имам кяр. Нямам кяр. Големи кярове. Какъв ми е кярът от тази работа!

Грешни изписвания (1)

  • кър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кяр
непълен член кя-ра
пълен член кя-рът
мн.ч. кя-ро-ве
членувано кя-ро-ве-те
бройна форма кя-ра
звателна форма