евтин

Речник на българския език

ѐвтин прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ѐвтина, ѐвтино, мн. ѐвтини, прил.
1. Който има ниска цена, стойност. Купих от евтиния салам. Евтина кола.
2. Прен. Който няма никаква ценност, незначителен. Евтини удоволствия. Евтина слава. Евтина шега.
нареч. ѐвтино. Купувам евтино. Много евтино искаш да ме излъжеш.

Грешни изписвания (3)

  • евтен
  • ефтен
  • ефтин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ев-тин
непълен член ев-ти-ния
пълен член ев-ти-ни-ят
ж. р. ев-ти-на
членувано ев-ти-на-та
ср. р. ев-ти-но
членувано ев-ти-но-то
мн. ч. ев-ти-ни
членувано ев-ти-ни-те