фалшив

Речник на българския език

фалшѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

фалшѝва, фалшѝво, мн. фалшѝви, прил.
1. Който не е истински; лъжлив. Фалшив паспорт. Фалшива тревога.
2. Който е изпълнен с престореност, с фалш; лицемерен, престорен, неестествен. Фалшива усмивка. Фалшив приятел.
3. В музиката — който е изпълнен невярно, с фалш. Фалшива нота. Фалшиво пеене.
нареч. фалшѝво.
същ. фалшѝвост, фалшивостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • фълшив
  • фалшиф
  • фълшиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фал-шив
непълен член фал-ши-вия
пълен член фал-ши-ви-ят
ж. р. фал-ши-ва
членувано фал-ши-ва-та
ср. р. фал-ши-во
членувано фал-ши-во-то
мн. ч. фал-ши-ви
членувано фал-ши-ви-те