самозван

Речник на българския език

самозва̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

самозвана, самозвано, мн. самозвани, прил. Който се провъзгласява за някакъв, без да има право или качества за това. ____ същ. самозванство, ср.

Грешни изписвания (3)

  • самузван
  • съмозван
  • съмузван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-моз-ван
непълен член са-моз-ва-ния
пълен член са-моз-ва-ни-ят
ж. р. са-моз-ва-на
членувано са-моз-ва-на-та
ср. р. са-моз-ва-но
членувано са-моз-ва-но-то
мн. ч. са-моз-ва-ни
членувано са-моз-ва-ни-те