неприя̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
неприя̀тна, неприя̀тно, мн. неприя̀тни, прил.
1. Който буди неудоволствие, не се харесва. Неприятен вкус.
2. Който нарушава спокойствието, огорчава, вреди. Неприятен разговор. Неприятно съобщение.
същ. неприя̀тност, неприятността̀, мн. неприя̀тности, ж. Имам неприятности.
1. Който буди неудоволствие, не се харесва. Неприятен вкус.
2. Който нарушава спокойствието, огорчава, вреди. Неприятен разговор. Неприятно съобщение.
същ. неприя̀тност, неприятността̀, мн. неприя̀тности, ж. Имам неприятности.
Синоними
- противен, досаден, непоносим, отвратителен, антипатичен, омразен, лош, грозен, некрасив, неприветлив, несимпатичен, гнусен, възмутителен, нежелателен, нежелан, неканен, натрапен
- скучен, дотеглив, отегчителен
- груб, лаком, егоистичен
- деликатен, щекотлив
- уморителен, тягостен
- свадлив, опасен, застрашителен
- мръсен, мърляв
- мъчен, грубоват, прост
- неапетитен, блудкав, непривлекателен
- необещаващ
- непокорен, своеволен, опърничав
- неудобен, затруднителен, опак
- неловък, мъчителен
- нехармоничен, дисонантен, фалшив
- оскърбителен, наскърбителен, обиден, несправедлив
- отблъскващ
- проклет
- намусен
- гаден
Грешни изписвания (7)
- непреятен
- непреятин
- неприятин
- нипреятен
- нипреятин
- ниприятен
- ниприятин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | неп-ри-я-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | неп-ри-ят-ния | ||
| пълен член | неп-ри-ят-ни-ят | ||
| ж. р. | неп-ри-ят-на | ||
| членувано | неп-ри-ят-на-та | ||
| ср. р. | неп-ри-ят-но | ||
| членувано | неп-ри-ят-но-то | ||
| мн. ч. | неп-ри-ят-ни | ||
| членувано | неп-ри-ят-ни-те | ||