свадлив

Речник на българския език

свадлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

свадлива, свадливо, мн. свадливи, прил. Който е склонен да предизвиква свади; раздразнителен, заядлив. Свадлива съпруга. Свадливи съседи. ____ същ. свадливост, свадливостта, ж.

Грешни изписвания (3)

  • свъдлив
  • свадлиф
  • свъдлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свад-лив
непълен член свад-ли-вия
пълен член свад-ли-ви-ят
ж. р. свад-ли-ва
членувано свад-ли-ва-та
ср. р. свад-ли-во
членувано свад-ли-во-то
мн. ч. свад-ли-ви
членувано свад-ли-ви-те