предизвикателен

Речник на българския език

предизвика̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

предизвикателна, предизвикателно, мн. предизвикателни, прил. Който предизвиква (в 1 знач. ).същ. предизвикателност, предизвикателността, ж.

Грешни изписвания (31)

  • предезвекателен
  • предезвекателин
  • предезвекатилен
  • предезвекатилин
  • предезвикателен
  • предезвикателин
  • предезвикатилен
  • предезвикатилин
  • предизвекателен
  • предизвекателин
  • предизвекатилен
  • предизвекатилин
  • предизвикателин
  • предизвикатилен
  • предизвикатилин
  • придезвекателен
  • придезвекателин
  • придезвекатилен
  • придезвекатилин
  • придезвикателен
  • придезвикателин
  • придезвикатилен
  • придезвикатилин
  • придизвекателен
  • придизвекателин
  • придизвекатилен
  • придизвекатилин
  • придизвикателен
  • придизвикателин
  • придизвикатилен
  • придизвикатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-диз-ви-ка-те-лен
непълен член пре-диз-ви-ка-тел-ния
пълен член пре-диз-ви-ка-тел-ни-ят
ж. р. пре-диз-ви-ка-тел-на
членувано пре-диз-ви-ка-тел-на-та
ср. р. пре-диз-ви-ка-тел-но
членувано пре-диз-ви-ка-тел-но-то
мн. ч. пре-диз-ви-ка-тел-ни
членувано пре-диз-ви-ка-тел-ни-те