предизвикателно

Речник на българския език

1. предизвика̀телно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • предезвекателно
  • предезвекателну
  • предезвекатилно
  • предезвекатилну
  • предезвикателно
  • предезвикателну
  • предезвикатилно
  • предезвикатилну
  • предизвекателно
  • предизвекателну
  • предизвекатилно
  • предизвекатилну
  • предизвикателну
  • предизвикатилно
  • предизвикатилну
  • придезвекателно
  • придезвекателну
  • придезвекатилно
  • придезвекатилну
  • придезвикателно
  • придезвикателну
  • придезвикатилно
  • придезвикатилну
  • придизвекателно
  • придизвекателну
  • придизвекатилно
  • придизвекатилну
  • придизвикателно
  • придизвикателну
  • придизвикатилно
  • придизвикатилну

2. предизвикателно — ср. р.

предизвикателно е производна форма на предизвикателен (ср. р.).