неканен

Речник на българския език

нека̀нен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

нека̀нена, нека̀нено, мн. нека̀нени, прил.
1. Който не е канен.
2. Нежелан, неискан. Неканени гости.

Грешни изписвания (3)

  • неканин
  • никанен
  • никанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ка-нен
непълен член не-ка-не-ния
пълен член не-ка-не-ни-ят
ж. р. не-ка-не-на
членувано не-ка-не-на-та
ср. р. не-ка-не-но
членувано не-ка-не-но-то
мн. ч. не-ка-не-ни
членувано не-ка-не-ни-те