дотеглив

Речник на българския език

дотеглив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дотеглиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-тег-лив
непълен член до-тег-ли-вия
пълен член до-тег-ли-ви-ят
ж. р. до-тег-ли-ва
членувано до-тег-ли-ва-та
ср. р. до-тег-ли-во
членувано до-тег-ли-во-то
мн. ч. до-тег-ли-ви
членувано до-тег-ли-ви-те