ску̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
скучна, скучно, мн. скучни, прил.
1. Който подтиква към скука, предизвиква скука; досаден, отегчителен, безинтересен. Скучна книга. Скучен човек.
2. В който има само скука, през който се скучае. Скучен ден. Скучен разговор.нареч. скучно.
• Скучно ми е. — Обхванат съм от скука.
1. Който подтиква към скука, предизвиква скука; досаден, отегчителен, безинтересен. Скучна книга. Скучен човек.
2. В който има само скука, през който се скучае. Скучен ден. Скучен разговор.нареч. скучно.
• Скучно ми е. — Обхванат съм от скука.
Синоними
- отегчителен, досаден, дотеглив, досадлив, тягостен, неинтересен, безинтересен, монотонен, сух, еднообразен, прозаичен, притеснителен
- бавен, тежък, неблагодарен
- банален, изтъркан, плосък, вял, безсъдържателен
- безцветен
- бъбрив, многословен
- заспал, изостанал
- посредствен
- проточен, дълъг
- блудкав
- делничен
- пуст, печален, тъжен, нерадостен, потиснат, меланхоличен
- сериозен
- сив, мрачен
- ялов, непродуктивен
- тромав
- тесногръд, старомоден, мухлясал
Грешни изписвания (1)
- скучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ску-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | скуч-ния | ||
| пълен член | скуч-ни-ят | ||
| ж. р. | скуч-на | ||
| членувано | скуч-на-та | ||
| ср. р. | скуч-но | ||
| членувано | скуч-но-то | ||
| мн. ч. | скуч-ни | ||
| членувано | скуч-ни-те | ||