изостанал

Речник на българския език

1. изоста̀нал — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • езостанал
  • езостанъл
  • езустанал
  • езустанъл
  • изостанъл
  • изустанал
  • изустанъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изос-та-нал
непълен член изос-та-на-лия
пълен член изос-та-на-ли-ят
ж. р. изос-та-на-ла
членувано изос-та-на-ла-та
ср. р. изос-та-на-ло
членувано изос-та-на-ло-то
мн. ч. изос-та-на-ли
членувано изос-та-на-ли-те

2. изостанал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изостанал е производна форма на изостана (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изостанал — мин. деят. св. прич. м. р.

изостанал е производна форма на изостана (мин. деят. св. прич. м. р.).

Връзки