заден

Речник на българския език

за̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

за̀дна, за̀дно, мн. за̀дни, прил.
1. Който се намира отзад. Задно колело. Заден двор.
2. Прен. За мисъл, цел и под. — който е таен, подъл, нечестен. Говоря ти без задни мисли.
Давам заден ход. 1. — За превозно средство — движа се назад.
2. Прен. Отказвам се от намеренията си. Заден двор. Прен. Неофициален, неподреден, нечист. Отивам на заден план. Ставам с второстепенна важност.

Грешни изписвания (1)

  • задин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ден
непълен член зад-ния
пълен член зад-ни-ят
ж. р. зад-на
членувано зад-на-та
ср. р. зад-но
членувано зад-но-то
мн. ч. зад-ни
членувано зад-ни-те