сух

Речник на българския език

сух прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

су̀ха, су̀хо, мн. су̀хи, прил.
1. Който не съдържа влага, не е мокър. Суха кърпа. Суха земя.
2. Който е останал без вода, пресъхнал. Сухо дере. Сух геран.
3. През който не е имало валежи. Сухо лято.
4. Който е лишен от мекост, влажност, свежест. Сух хляб.
5. Който е лишен от жизнени сокове; изсъхнал. Сухо дърво. Суха трева.
6. Прен. Слаб, мършав, без тлъстини. Суха жена. Суха ръка.
7. Който се проявява с отсъствие на влажност; дрезгав. Суха кашлица.
8. Прен. Който не предизвиква интерес; досаден, скучен. Сух доклад.
9. Който не проявява чувства; нелюбезен, хладен, безучастен. Сух човек. Сухо посрещане.
нареч. су̀хо. Разговаряха сухо.
същ. су̀хост, сухостта̀, ж.
Сух режим. — Забрана за употреба на силни спиртни напитки.
Сух лед.Спец. Твърд въглероден диоксид.
Сух студ. — Много студено време без валежи.
Суха дестилация.Спец. Получаване на газове при загряване на вещество в затворен съд, при което протичат химични промени.
Суха храна. — Твърда (не течна) храна: варени яйца, колбаси, сирене, плодове и др.
Суха батерия.Спец. Батерия, в която електролитът е във вид на паста, а не течен като при акумулатора.
Сухо вино.Спец. Вино без остатъчна захар.
Измъквам се сух от водата.Разг. Отървавам се без последствия от ситуация, в която съм намесен, оставам ненаказан.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сух
непълен член су-хия
пълен член су-хи-ят
ж. р. су-ха
членувано су-ха-та
ср. р. су-хо
членувано су-хо-то
мн. ч. су-хи
членувано су-хи-те