измършавял

Речник на българския език

1. измършавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измършавял е производна форма на измършавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измършавял — мин. деят. св. прич. м. р.

измършавял е производна форма на измършавея (мин. деят. св. прич. м. р.).