измършавея

Речник на българския език

измършавѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • измаршавея
  • измаршъвея
  • измършъвея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мър-ша-вея из-мър-ша-ве-ем
2 лице из-мър-ша-ве-еш из-мър-ша-ве-е-те
3 лице из-мър-ша-вее из-мър-ша-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мър-ша-вях из-мър-ша-вях-ме
2 лице из-мър-ша-вя из-мър-ша-вях-те
3 лице из-мър-ша-вя из-мър-ша-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мър-ша-ве-ех из-мър-ша-ве-ех-ме
2 лице из-мър-ша-ве-е-ше из-мър-ша-ве-ех-те
3 лице из-мър-ша-ве-е-ше из-мър-ша-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измършавял съм измършавяла съм измършавяло съм измършавели сме
2 лице измършавял си измършавяла си измършавяло си измършавели сте
3 лице измършавял е измършавяла е измършавяло е измършавели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измършавял бях измършавяла бях измършавяло бяхме измършавели
2 лице беше измършавял беше измършавяла беше измършавяло бяхте измършавели
3 лице беше измършавял беше измършавяла беше измършавяло бяха измършавели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измършавея ще измършавеем
2 лице ще измършавееш ще измършавеете
3 лице ще измършавее ще измършавеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измършавял ще съм измършавяла ще съм измършавяло ще сме измършавели
2 лице ще си измършавял ще си измършавяла ще си измършавяло ще сте измършавели
3 лице ще е измършавял ще е измършавяла ще е измършавяло ще са измършавели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измършавея щяхме да измършавеем
2 лице щеше да измършавееш щяхте да измършавеете
3 лице щеше да измършавее щяха да измършавеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измършавял щях да съм измършавяла щях да съм измършавяло щяхме да сме измършавели
2 лице щеше да си измършавял щеше да си измършавяла щеше да си измършавяло щяхте да сте измършавели
3 лице щеше да е измършавял щеше да е измършавяла щеше да е измършавяло щяха да са измършавели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измършавеел съм измършавеела съм измършавеело съм измършавеели сме
2 лице измършавеел си измършавеела си измършавеело си измършавеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измършавял съм измършавяла съм измършавяло съм измършавели сме
2 лице измършавял си измършавяла си измършавяло си измършавели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измършавял била съм измършавяла било съм измършавяло били сме измършавели
2 лице бил си измършавял била си измършавяла било си измършавяло били сте измършавели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измършавея щяла съм да измършавея щяло съм да измършавея щели сме да измършавеем
2 лице щял си да измършавееш щяла си да измършавееш щяло си да измършавееш щели сте да измършавеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измършавял щяла съм да съм измършавяла щяло съм да съм измършавяло щели сме да сме измършавели
2 лице щял си да си измършавял щяла си да си измършавяла щяло си да си измършавяло щели сте да сте измършавели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измършавял бих измършавяла бих измършавяло бихме измършавели
2 лице би измършавял би измършавяла би измършавяло бихте измършавели
3 лице би измършавял би измършавяла би измършавяло биха измършавели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мър-ша-вей из-мър-ша-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мър-ша-вял
непълен член из-мър-ша-ве-лия
пълен член из-мър-ша-ве-ли-ят
женски род из-мър-ша-вя-ла
членувано из-мър-ша-вя-ла-та
среден род из-мър-ша-вя-ло
членувано из-мър-ша-вя-ло-то
множествено число из-мър-ша-ве-ли
членувано из-мър-ша-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мър-ша-ве-ел
женски род из-мър-ша-ве-е-ла
среден род из-мър-ша-ве-е-ло
множествено число из-мър-ша-ве-е-ли