измършавеел

Речник на българския език

1. измършавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измършавеел е производна форма на измършавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измършавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измършавеел е производна форма на измършавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).