измършавели

Речник на българския език

1. измършавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измършавели е производна форма на измършавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измършавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измършавели е производна форма на измършавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).