измършавеело

Речник на българския език

1. измършавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измършавеело е производна форма на измършавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измършавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измършавеело е производна форма на измършавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).