извехнал

Речник на българския език

1. извехнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехнал е производна форма на извехна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извехнал — мин. деят. св. прич. м. р.

извехнал е производна форма на извехна (мин. деят. св. прич. м. р.).