изпит

Речник на българския език

1. ѝзпит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ѝзпити, (два) ѝзпита, м. Проверка и оценка на знания върху определен предмет. Изпит по математика. Писмен изпит. Устен изпит. Вземам изпит. Скъсват ме на изпит.

Грешни изписвания (2)

  • изпет
  • испит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пит
непълен член из-пи-та
пълен член из-пи-тът
мн.ч. из-пи-ти
членувано из-пи-ти-те
бройна форма из-пи-та
звателна форма

2. ѝзпит прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. ѝзпити, (два) ѝзпита, м. Проверка и оценка на знания върху определен предмет. Изпит по математика. Писмен изпит. Устен изпит. Вземам изпит. Скъсват ме на изпит.

Грешни изписвания (1)

  • изпет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-пит
непълен член из-пи-тия
пълен член из-пи-ти-ят
ж. р. из-пи-та
членувано из-пи-та-та
ср. р. из-пи-то
членувано из-пи-то-то
мн. ч. из-пи-ти
членувано из-пи-ти-те

3. изпит — мин. страд. прич. м. р.

изпит е производна форма на изпия (мин. страд. прич. м. р.).