1.
измъ̀чен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
измъ̀чена, измъ̀чено, мн. измъ̀чени, прил.
1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер.
2. Който изглежда или изразява мъка, изтощение. Измъчен вид. Измъчен поглед.
3. Прен. Който е постигнат с големи трудности, едва-едва. Измъчена победа. Измъчен успех.
4. Прен. За творческо произведение — сътворено с големи усилия; съчинено, слабо. Измъчена дисертация.
1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер.
2. Който изглежда или изразява мъка, изтощение. Измъчен вид. Измъчен поглед.
3. Прен. Който е постигнат с големи трудности, едва-едва. Измъчена победа. Измъчен успех.
4. Прен. За творческо произведение — сътворено с големи усилия; съчинено, слабо. Измъчена дисертация.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- езмъчен
- езмъчин
- измъчин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-мъ-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-мъ-че-ния | ||
| пълен член | из-мъ-че-ни-ят | ||
| ж. р. | из-мъ-че-на | ||
| членувано | из-мъ-че-на-та | ||
| ср. р. | из-мъ-че-но | ||
| членувано | из-мъ-че-но-то | ||
| мн. ч. | из-мъ-че-ни | ||
| членувано | из-мъ-че-ни-те | ||
2. измъчен — мин. страд. прич. м. р.
измъчен е производна форма на измъча (мин. страд. прич. м. р.).