угнетен

Речник на българския език

1. угнетѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • огнетен
  • огнитен
  • угнитен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уг-не-тен
непълен член уг-не-те-ния
пълен член уг-не-те-ни-ят
ж. р. уг-не-те-на
членувано уг-не-те-на-та
ср. р. уг-не-те-но
членувано уг-не-те-но-то
мн. ч. уг-не-те-ни
членувано уг-не-те-ни-те

2. угнетен — мин. страд. прич. м. р.

угнетен е производна форма на угнетя (мин. страд. прич. м. р.).