огорчен

Речник на българския език

1. огорчѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • огурчен
  • угорчен
  • угурчен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. огор-чен
непълен член огор-че-ния
пълен член огор-че-ни-ят
ж. р. огор-че-на
членувано огор-че-на-та
ср. р. огор-че-но
членувано огор-че-но-то
мн. ч. огор-че-ни
членувано огор-че-ни-те

2. огорчен — мин. страд. прич. м. р.

огорчен е производна форма на огорча (мин. страд. прич. м. р.).