нечетлив

Речник на българския език

нечетлѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

нечетлѝва, нечетлѝво, мн. нечетлѝви, прил. Който трудно се разчита. Нечетлив почерк.
същ. нечетлѝвост, нечетливостта̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • нечитлив
  • ничетлив
  • ничитлив
  • нечетлиф
  • нечитлиф
  • ничетлиф
  • ничитлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-чет-лив
непълен член не-чет-ли-вия
пълен член не-чет-ли-ви-ят
ж. р. не-чет-ли-ва
членувано не-чет-ли-ва-та
ср. р. не-чет-ли-во
членувано не-чет-ли-во-то
мн. ч. не-чет-ли-ви
членувано не-чет-ли-ви-те

Връзки