претеглил

Речник на българския език

1. претеглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претеглил е производна форма на претегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претеглил — мин. деят. св. прич. м. р.

претеглил е производна форма на претегля (мин. деят. св. прич. м. р.).