измъчения

Речник на българския език

1. измъчения — м. р. непълен член

измъчения е производна форма на измъчен (м. р. непълен член).

2. измъчения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

измъчения е производна форма на измъча (мин. страд. прич. м. р. непълен член).