измъчени

Речник на българския език

1. измъчени — мн. ч.

измъчени е производна форма на измъчен (мн. ч.).

2. измъчени — мин. страд. прич. мн. ч.

измъчени е производна форма на измъча (мин. страд. прич. мн. ч.).