отчаян

Речник на българския език

1. отча̀ян прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отча̀яна, отча̀яно, мн. отча̀яни, прил.
1. Който е изпаднал в отчаяние. Отчаяно момиче.
2. Който изразява отчаяние. Отчаян поглед.
3. Безразсъден, краен, рискован, много смел. Отчаян опит.
4. Разг. Непоправим, страстен. Отчаян пушач.
същ. отча̀яност, отчаяността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • отчаън
  • утчаън
  • утчаян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ча-ян
непълен член от-ча-я-ния
пълен член от-ча-я-ни-ят
ж. р. от-ча-я-на
членувано от-ча-я-на-та
ср. р. от-ча-я-но
членувано от-ча-я-но-то
мн. ч. от-ча-я-ни
членувано от-ча-я-ни-те

2. отчаян — мин. страд. прич. м. р.

отчаян е производна форма на отчая (мин. страд. прич. м. р.).