отпаднал

Речник на българския език

1. отпаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпаднал е производна форма на отпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

отпаднал е производна форма на отпадна (мин. деят. св. прич. м. р.).