1.
разочаро̀ван
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
разочарована, разочаровано, мн. разочаровани, прил. Който се е разочаровал.същ. разочарованост, разочароваността, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- разочаровън
- разочърован
- разочъровън
- разучарован
- разучаровън
- разучърован
- разучъровън
- ръзочарован
- ръзочаровън
- ръзочърован
- ръзочъровън
- ръзучарован
- ръзучаровън
- ръзучърован
- ръзучъровън
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ра-зо-ча-ро-ван | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ра-зо-ча-ро-ва-ния | ||
| пълен член | ра-зо-ча-ро-ва-ни-ят | ||
| ж. р. | ра-зо-ча-ро-ва-на | ||
| членувано | ра-зо-ча-ро-ва-на-та | ||
| ср. р. | ра-зо-ча-ро-ва-но | ||
| членувано | ра-зо-ча-ро-ва-но-то | ||
| мн. ч. | ра-зо-ча-ро-ва-ни | ||
| членувано | ра-зо-ча-ро-ва-ни-те | ||
2. разочарован — мин. страд. прич. м. р.
разочарован е производна форма на разочаровам (мин. страд. прич. м. р.).